Ракията.com

Заповядайте на нашата маса!
Тук няма непознати,
само приятели,
които все още не сте срещнали…
Дата и час: 11 Дек 2016, 06:56

Часова зона: Европа/София




Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Винени сортове
МнениеПубликувано на: 10 Ное 2012, 09:51 
Offline
Аватар

Регистриран на: 13 Фев 2012, 20:49
Мнения: 370
Каберне совиньон

Произходът му категорично е открит в чакълестите почви на Медок в сърцето на Бордо. Кралят на червеното грозде, Каберне Совиньон е покорил лозя из целия свят без да губи класическия си характер който му носи толкова слава.

Изображение

Адаптивността му към различни почви и климат са при всички положение толкова впечатляващи колкото и на Шардоне. Все още дори и в най-топлия климат плодовете, които носи една лоза за значително малко. Това очевидно означава, че може да произведе по-малко вино от повечето местни сортове, които са му отстъпили ценната площ на лозята. В много региони особено тези, чийто климат има склонност да се променя коренно от година на година Каберне Совиньон е било грозде, което се продава със значителни загуби за производителя. С цел да имат името му на етикета си много от производителите просто за затегнали финансовите си колани и са позволили на високо квалитетните си вина да го субсидират.

Изображение

Това, заради което е била жертвата е да постигнат тази неудържима смесица от чист касисов плод, плътна структура и съществената възможност за стареене.(Има се предвид подобряването на виното с годините), която най-добрите Каберне Совиньон комбинират. Най-великите продукции на Медок - Лафит, Латур, Марго, Mouton Rodshild са сред най-известните имена във виното и ако малко класата на тези вина може да бъде видяна в Каберне Совиньон от Чили, Италия или България производителят, който седи зад тях може да има справедливия шанс да направи големия удар на пазара.

Както и Шардоне, Каберне реагира изключително добре на стареене в дъбови бъчви, когато ваниловия аромат услужливо помага да се укроти естествената свирепост, която притежават младите вина.

Тази свирепост е предимно танин, субстанцията в младото вино, която кара устата да настръхва и заличава естествения плодов аромат. Получава се от семките и кожите на гроздето и Каберне Совиньон е добре надарено и с двете, като част от анатомията му.

От първа необходимост за произвеждане на качествено, дълбоко-уцветено червено вино при тези дебели кожи означава, че на производителите на Каберне се налага да взимат прецизно детаилизирани решения в избата за това как да третират техните вина. Позволиш ли на смачканите кожи да преседят прекалено дълго в сока, ще приключиш с прекалено таниново вино, а няма никакъв смисъл да консултираш копувача да го дъри десетилетие преди да го отвори, освен ако позиционирането му на пазара не цели точно това.

Това, което много производители на Каберне Совиньон постепенно са научили през годините е, че то е много по добро дори и в малки пропорции в компанията на един или два други сорта грозде, а именно оригиналния модел от Бордо. Оставено на собствените си качества често остава прекалено грубо. Каберне или базираните на каберне вина реагират очарователно на различните начини за отлежаване в зависимост от качеството на плода преди ферментация, самата ферментация, вида дърво, от който са направени съдовете за узряване, периода на време прекаран в тези съдове както и времето, което е стояло в бутилка преди да бъде пуснато на пазара.

Когато първоначалните танини започнат да намаляват и да се разтварят във виното, първоначалните свежи аромати на грозде, известни на дегустатора като първичен плод започват да приемат други аромати и вкусове, често напомнящи на сушени плодове, пикантни подправки или дивечово месо.

Дори и в много напреднали етапи на развитие макар и доказаната минерална чистота те все още изпъкват.
Това е възможността за събиране и запазване на сложно заплетени аромати и вкусове, която обяснява високите цени, плащани за най-качествените Каберне совиньон из целия свят.

Бордо

Въпреки, че Каберне совиньон окупира далече по-малко лозя в дома си в Бордо от традиционния си за купажиране партньор Мерло, той е широко считан за превъзходния сорт в региона.

Това е защото изиграва основна роля във вината, които са донесли репутацията на Бордо.

Когато класификационната система за Бордо е била създадена не, че съдиите са игнорирали базираните на Мерло вина, те просто са счели че двата сорта не са от една класа. Тази класификация в наши дни се счита за остаряла, но разбирането,че множеството най-знатни вина дължат произхода на тяхната власт и популярност на присъствието на Каберне, никога не се е променяло.

Каберне носи тези неприветливи танини в себе си, които дават на младото вино необходимата структура за има добър шанс за отлежаване. Ако Каберне се наслаждава на толкова възвишен статус можете да попитате защо тогава повечето изби не произвеждат Каберне совиньон вместо да го комбинират с Мерло или други сортове. Отговорът е, че просто сортът работи по-добре когато е в отбор. Чистото Каберне както някои производители в Калифорния са открили не е задължиотелно несмесена благословия. В горещи години може да бъде нещо повече от добро грозде. Получените вина имат колосална плътност и концентрация но не е сигурно дали ще стават за пиене преди следващото появяване на Хелеевата комета.

Друга причина за купажирането в Бордо е, че въпреки южното изложение на региона, което го прави един от най-топлите във Франция летата са доста силно вариращи. Хубаво е да имаме едно на ум, че въпреки поредицата от успешни години през 80-те, Бордо не е имал цялостен успех през 1991,92,93,94. Така, че гроздето, което страда най-много в проблемни години е Каберне. След като Мерло има по-добър толеранс към климата през годините в които няма перфектни условия за добра реколта се появява смисъла запроизводителите да имат опцията да смесват по-леките Мерло за да омекотят стипчиво-зеления вкус на Каберне.

Повечето от вината, които окупират 5-те ранга от 1855 година идват от 4 винарски района на запад от река Жиро: Сент Естефи, Пояк, Сент Жулиен и Марго.

Изображение

От върха до дъното те отстоят на не повече от 40 километра, но притежават големи различия в стиловете на базираните на Каберне вина, които произвеждат.

Сент Естефи основно прави най-страховитото вино с типично твърди танини, които могат да отнемат години, за да изчезнат, както и много неприветлив аромат, често сравняван с пресен тютюн.

Пояк- комуната, която се слави с три от петте първи реколти на Франция. Лафит, Латур,Мутон Родшилд. Вината им имат по-подчертан касисов плод от тези на Сент Естефи и привидно по-сложни аромати на сушени розови листа и нотки на дърво след като отлежат.

САЩ

Каберне е внесен в Калифорния през 19 век чрез клонинги от Бордо. Най-добрите почви и условия били в Напа валей на север от Сан Франциско, където късните лета произвеждат страхотни вина със смугли оттенъци плътна структура и способни да доставят изобилно алкохолно съдържание на нищо не подозиращия алкохолик :) (drinker е думата:)

Някои шеговито биха казали, че до днес нищо не се е променило. При всички положения в ума на много консуматори стила на Калифорнийското Каберне е жестоко таниново, черно вино, което може да отлежава десетилетия преди да стане годно за пиене. Ще бъде грубо опростено да характеризираме всичкото Каберне от Калифорния в този вид днес, но все още има производители, които са впили нокти в този цвят и вкус.

Но без съмнение Калифорния и особено Напа валей са произвели няколко невероятно гладки, изпълнени с плодов аромат Каберне от световен клас, много са смесени с други сортове от Бордо.

Австралия

Близоста на Австралия до Каберне совиньон е безспорно много по-разбираема от тази на Калифорния. Целта на производителите е изцяло подчертаване вида на плода, пикантност и пивкост, които печелят почитатели дори и сред тези, които не се считат за любители на богатото червено вино. При невероятно благоприятния климат на Австралия, Кабернето по-често достига зрялост заради която производителите от Бордо биха си изболи очите.

Използването на дъбови бъчви за стареене се използва ентусиазирано от множеството производители на Каберне. Когато виното е богато, плътно и касисово, каквото е в Австралия можеш да си позволиш да бъдеш щедър с дъбовите аромати.

В същото време познатия стил цели максимално плодови черти и по малко от танините на кожата, което прави възможно пиенето на младо вино без устата ви да се изпълва с трапчивост.

Шансовете са дори и да не си специалист и запознат с винарството, навсякъде в Австралия да попаднеш на меко Каберне с класически вкус, приятна кремова структура и без острота.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Мерло
МнениеПубликувано на: 12 Дек 2012, 10:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 13 Фев 2012, 20:49
Мнения: 370
Мерло

Вкусови качества

При най-узрелите, мек червен плодов като капина или синя слива. В по-студен климат може да има особена зеленчукова характерност като зелен боб или аспержи. Ако слънцето стига до него може да загатва сушени плодове като стафиди. Обградено с дъб в най-добрите вина на Померол и Калифорния може да има богата текстура, която има тонове на разтопен шоколад или турски локум.

Изображение

В историята е използвано в смесените вина от Бордо, славата на Мерло е открита в партньорството му в с Каберне. Репутацията му като самостоятелен сорт за вино е заслужена в близките години. За производителите на вино от целия свят Мерло е значителната част на Каберне Совиньон, негов най-добър приятел за купажиране и доверен партньор.

Мерло може да е използвано самостоятелно за индустриални цели в някои части на Северна Италия като вино за всекидневна употреба, но в своя дом Бордо, където е изградило своето име, червените вина са винаги смесени.

В Бордо, Мерло се счита най-вече за младши партньор. Това е така защото петте нива от класацията направена през 1855 година са концентрирани изяло от лявата страна на река Жиронд, часта, на Каберне Совиньон. Факт е обаче, че засадените лозя в борда са в по-голямата си част с Мерло от колкото Каберне. Това е така защото Мерлото играе значителна роля във вината на Бордо, който са винаги смесени.

Въпреки всичко Мерло има своята звездна роля в Бордо, в двете най-добри области на десния бряг Померол и Сент Емиийон. И все пак през 1855 и двете области за оставени извън класацията. Някои изби в Померол правят вина изцяло и само от Мерло като например лидера в това отношение Шато Петрус, което е мерло до последната капка.

Изображение

Лозите Мерло са склонни да зреят по рано от Каберне така, че ако дъжд или внезапно студено време развалят шансовете за добра реколта от Каберне, производителите винаги могат да разчитат на добро Мерло, с с което да изкрат качествено вино през годината. Дори и в добри години Мерло често произвежда по-здраво и по концентрирано грозде от неговия колего Каберне, пример за това е 1990-та.

Стилистично това, което Мерло прави за Каберне във вината от Медок (областа където се отглеждат и произвеждат Бордо) е да смекчи някои остри ръбове. Тъй като Мерлото е сорт с по-тънка кожа от него се произвеждат вина не толкова богати на танини .

Извън Бордо, Мерло започва да се засажда през 1980-та година в Калифорния. Разновидност на Мерло е била произвеждана и доста преди това но резултатът е бил необуздани танинови и с ниско качество вина. В късната половна на 80-те Мерло започва да се променя към по меки и приятни вина за всекидневна употреба. Манията по Мерло на западния бряг е била такава че засаждането се е увеличило пет пъти за едно десетилетие и все още продължава да се увеличава. Производителите в щата Вашингтон също са стигнали до извода, че техния климат е много по-добър за Мерло от колкото за Каберне.

В южното полукълбо с малко закъснение нещата седят по същия начин. Аржентина има доста насаждения Мерло и повече Чилийски производители вече го произвеждат като индивидуален сорт.

В Австралия и Нова Зеландия предимно се смесва с Каберне по рецептата алабордо. Но има и знаци, според които вина от Мерло също намират почва.

В Италия сорта не е популярен но има 3 области, които щяха да са загубени без него Венето, Фриули и Пиаве.

В България Мерло е една от основите на винарската революция и бутилките резерва са доста по балансирани от Кабернето такива.

В Румъния е най-широко разпространения червен сорт.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Pinot noir
МнениеПубликувано на: 13 Дек 2012, 16:44 
Offline
Аватар

Регистриран на: 13 Фев 2012, 20:49
Мнения: 370
Пино ноар
или още една звезда от Франция с любов!

Изображение

Труден за отглеждане, труден за винифициране но все още производители от целия свят са привлечени от този темпераментен сорт грозде, в опит да достигнат нивото на най-добрите вина от Бургундия.
От всички френски сортове, които са мигрирали по целия свят Пино е сортът, който предизвиква най-голяма страст.
Повече сълзи са пролети, огромна енергия и изразходена, повече ръчно изстискване и повече отчаяние е предизвикал от всеки друг винен сорт.
Всеки производител е завладян от идеята на някакъв етап от кариерата си да опита да отгледа и винифицира качествено Пино ноар и предизвикателството е такова, че въвлечените в него рядко успяват да произведат дори едно.
В началото всичко било толкова просто.
Пино ноар е единственото грозде разрешено във великото болшинство в червена Бургундия. На върха на амбициите на Пино седят Grand cru -вината Vosne ROmanee от бургундската област Коте Д'ор, вина с позитивно екзотична комплекстност, която предлага преживяване "веднъж в живота" както и такава цена :) (скоро няма да го пробвам :) )
Всички отзиви за КотеДор са, че са способни да правят страхотни вина и не напразно ги наричат "Златните хълмове"
Изображение

И така ето пример за подръжание на целия свят, но защо е цялото разочарование?
Голямото препятствие е, че Пино просто не може да постигне същите аромати и качества характерни за сорта в Боргундия. Не понася прекалено топъл климат. В райони където Каберне дава добри резултати от Пино се получават слаби вина често сварявани за ракия.
Бургундия сама по себе си е студена и влажна. През пролетта често има замръзвания и градушки. Урокът изглежда достатъчно прост, да се посади някъде другаде при сходен климат и можеби ще покаже своя чар.
Първите опити в студени области в САЩ, Австралия и Нова зеланадия обаче били неуспешни.
Това, което е било открито, е че Пино е много по-взискателно към това къде ще расте от другите космополитни вина Каберне и Шардоне. Не му е необходим просто подходящ климат ,но има и специално предпочитание към почви с варовик в тях.
Дори и добре узряло е сорт с доста тънка кожа- физически както и темпераменто, което означава, че е по податливо на заболявания и загнива лесно ако реколтата е изложена на постоянен дъжд.

Вината- счита се, че вината от сорта Пино ноар имат много запомнящи се аромати-комплекс от добре узряло грозде или черна череша, акцент върху подправките и най-вече канела, лаврово дърво или мента.Едни от основните дискриптори за идентифицирането на Пино ноара се счита, че са зрял домат и гъбата.Характеризират се средни до плътни тела, но в никакъв случай тежки, с доста висок алкохол понякога, и силно изразена киселинност, а не таниновост.
Стареенето на вината е максимум 5-8 години след винифицирането.


Агробиологична характеристика - Пино ноар е ранозреещ сорт/края на август/.В по-хладни райони зрее около средата на септември. Устойчив е на сиво гниеене.
Пино ноар се проявява като сорт особенно адаптиран към умерените области.Той се изразява и дава най-добри резултати на места с глинесто – варовикови почви. При топъл климат, узряването му е много бързо. Чувствителен е към опърляне и зърната имат тенденцията да губят формата си и цвета.
Стафидира бързо при достигане на своята зрялост. Стъблена формировка. Най-добре се изявява когато силата му е лека до умерена и рандеманът лимитиран.
Този сорт се нуждае от грижлива резитба и е склонен да дава много плод.



Клонове и разновидности- Пино ноар има много дълга история на култивиране.Още в Средновековието, аристократите са отглеждали в северо-източна Франция някои от формите на Пиното. В началото се е смятало, че това е кръстоска между Schwarzriesling и Traminer, но се оказало грешка.Всъщност Schwarzriesling се явява да е Пино ноар с промяна в епителните клетки.
Днес има познати над 100 клона, 46 от които са распространени в Дижон, Франция.Един от клоновете на Пино ноар е Гаме Божоле, които е раннозреещ клон и е распространен повече в Калифорния и Нова Зеландия.
Две от интересните случайности на природата и разновидности на Пино ноара са-Пино гри и Пино бял.ДНК и на двата сорта е напълно идентичен с това на Пино ноар, а по предположения представляват биологична разновидност в един от двата гена VvMYBA1 и VvMYBA2, които контролират гените за цвета.
Интересен факт за Пино ноара е, че през 1925 година е кръстосан в Южна Африка със Сензо/нар. На месно ниво Хермитаж/ и се е създал уникалния сорт ПИНОТАЖ.
Избора на подходящ клон е съществен, много е важно подрязването, както и натовареноста на растенията.
Различни клонове са подходящи за произвоството на различни вина.Някои от клоновете, които са подходящи за производството на шампански вина са -521, 743, 779, 792, 870, 872, 927.А клоновете, които се смята че са най-подходящи за производството на червени вина са-777, 828, 114, 115, 667.Кратка характеристика на клонове 777, 115 и 23/десертен/

КЛОН 115- коронката е памучесто бяла леко розови отенъци.Листа е петделен, назъбен и често къдрав с доста големи размери.Грозда е малък до средно голям, леко елипсовиден, морав с лилава дръжка.Теглото му е около 70-90 грама.

КЛОН 777 – Листа на клона е триделен, но често и петделен с извити краища, тъмно-зелен с къси зъби по издадените крайща.Чепката е малка , конична с къса дръжка.

КЛОН 23/ДЕСЕРТЕН/ - десертен сорт с много висока чувствителност към сиво гниене, с голям размер на зърната, много добър както цвят така и танинова структура.Често се използва при производство на шампански вина.


Ботаническа характеристика


МЛАД ЛЕТОРАСТ-коронката е памучесто бяла със слабо розова окрайнина.Младите листа са жилто-зелени, със слабонронзов отенък. Мъхнат, на места маслинено до маслиненовинено оцветен.
ЗРЯЛ ЛЕТОРАСТ-междувъзлията са къси, средни, дебели, светлокестеняви.Зимните очи са малки, остри понякога двойни.
ЛИСТ – малък до средно голям, по-широк,отколкото дълъг, пет а понякога и триделен. Груб и склонен да се навиват навън и имат съвсем малко власинки на туфи по долната си страна.Горните врязове са средно дълбоки, лировидни с тясно устие, а долните врязове са по-плитки, отворени, лировидни във формата на остър ъгъл.Жилите му са тъмнозелени , а към основата винено-червени.Дръжката е къса, дебела, виолетова.Есенното оцветяване е червено на петна.



ГРОЗД - малък, цилиндрично-коничен, или цилиндричен силно сбит и крилат.Дръжката на грозда е къса,с брадавичесто ложе.Средната маса на грозда е около 80 грама.

ЗЪРНО- дребно, кръгловато, често деформирано,Поради сбитоста на грозда, вкусно, сладко с дебела кожица, жилава обагрена в синьо-черно обилно напрашена с восъчен налеп.Средната маса на зърното е 1,28 грама.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 3 мнения ] 

Часова зона: Европа/София


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: kajo и 1 гост


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Спонсор: ХигроОптима