Ракията.com

Заповядайте на нашата маса!
Тук няма непознати,
само приятели,
които все още не сте срещнали…
Дата и час: 10 Дек 2016, 19:18

Часова зона: Европа/София




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 581 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 ... 39  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 12 Окт 2013, 10:39 
Offline

Регистриран на: 28 Сеп 2013, 12:49
Мнения: 91
Дядо Коледа пипнал Иванчо по нослето с пръст и му казал: Иванчо слуша ли тази година? Да казал Иванчо!! И какъв подарък искаш за Kоледа? И нашия му казал; Путка, но само не ми казвай, че нямаш, щото точно на това ти мирише пръста !!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 12 Окт 2013, 22:50 
Offline

Регистриран на: 08 Яну 2009, 11:57
Мнения: 5803
Местожителство: София
баси и простотиите.

_________________
Два дебила,ето сила!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 14 Окт 2013, 12:03 
Offline

Регистриран на: 28 Сеп 2013, 12:49
Мнения: 91
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: “Ще се омъжиш ли за мен?” И тя отговорила: “Не!!” И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, напивал се мощно, и играел футбол , и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките. Край.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 14 Окт 2013, 12:08 
Offline
Аватар

Регистриран на: 13 Окт 2010, 12:26
Мнения: 2510
Местожителство: ''Survivor'' България
ilu6a написа:
баси и простотиите.

+1

_________________
Бий за да те уважават. M&b المفاهيم


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 14 Окт 2013, 12:17 
Offline

Регистриран на: 28 Сеп 2013, 12:49
Мнения: 91
Българските ми квартиранти

( По спомените на един англичанин).

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 16 Окт 2013, 19:26 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Сеп 2009, 20:19
Мнения: 485
Местожителство: Казанлък
Диспечерът дава разрешение за излитане . В същото време един дядка от поддръжката на пистата коси трева около сигналните светлини. Диспечерът му се обажда да се изтегли от пистата. Дядката, облечен с дъждобран с качулка, се дръпва настрани, държи косата и маха на излитащия самолет.
Пилотът към диспечера:
- Абе, колега... другия път кажи на дядката поне да махне косата, че тука пасажерите се изпонасраха.

_________________
Есть 100 способов сделать самогон!! Даже из табуретки!!

Остап Бендер


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 16 Окт 2013, 20:44 
Offline

Регистриран на: 28 Сеп 2013, 12:49
Мнения: 91
:lol: :lol: :lol:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 18 Окт 2013, 09:34 
Offline

Регистриран на: 08 Яну 2009, 11:57
Мнения: 5803
Местожителство: София
И все пак...футболът си остава единственият легален начин да си купиш негър

_________________
Два дебила,ето сила!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 18 Окт 2013, 10:05 
Offline

Регистриран на: 28 Сеп 2013, 12:49
Мнения: 91
В магазина :
Продавачката : Какво обичате ?
Той : Ракия и бира, ама сега съм дошъл за хляб! :megagrin:


...


Мухата решила, че ще е*е слоницата. Слоницата си седяла под едно дърво на сянка. Мухата и налетяла отзад и я почнала.
От дървото паднал един кокосов орех и ударил слоницата по главата, а тя изстенала:
-Охххх..
-Ох ли??? Ще те скъсам!!! - казала мухата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 18 Окт 2013, 10:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2013, 23:29
Мнения: 232
Прибира се сутринта рано мъж, а жена му казва:
- Погледни колко е часа!!!
Мъжа:
- Какво ми показваш часовника, майка ми показваше на баща ми календара.

_________________
Бирата сутрин е не само вредна , но и полезна!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 18 Окт 2013, 12:14 
Offline
Аватар

Регистриран на: 14 Сеп 2012, 16:41
Мнения: 328
Майка към сина си
- Сине, пак си пиян. Моля те синко, пий само докато ти е сладко.
- Ама откъде толкова пари ма мале!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 24 Окт 2013, 16:43 
Offline
Аватар

Регистриран на: 13 Окт 2010, 12:26
Мнения: 2510
Местожителство: ''Survivor'' България
Двама баджанаци се черпят;
Мези бе баджанак.....
мезя бе баджанак... отговаря другия.
След малко пак.....
Мези бе баджанак....
мезя бе баджанак... отговаря пак другия...
А'бе к'во мезиш бе ти направо ядеш....

_________________
Бий за да те уважават. M&b المفاهيم


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 04 Ное 2013, 11:58 
Offline
Аватар

Регистриран на: 13 Окт 2010, 12:26
Мнения: 2510
Местожителство: ''Survivor'' България
Мъж влиза в гумарница и показва
презерватив с много лепенки по него.
Работника;
а'бе пич няма повече място за други лепенки.
Не бе шефче аз искам да го балансираш че дърпа у лево.

_________________
Бий за да те уважават. M&b المفاهيم


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 04 Ное 2013, 12:24 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Окт 2013, 12:59
Мнения: 158
Местожителство: Враца
На една ливада оградена с бодлива тел, пасе бик. По едно време гледа в съседната ливада пасе една симпатична крава. Засилил се бика и прескочил телта. Отива при кравата и пита:
- Ти коя си?
- Аз съм Сивушка Недостъпната, за тебе само Сивушка.
- А, добре. Аз пък съм Белчо Надарения, за теб само Белчо,щото дарът ми остана на оградата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вицове
МнениеПубликувано на: 07 Ное 2013, 08:49 
Offline
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2013, 23:29
Мнения: 232
- Танцувам с нея снощи, пускам й ръка под полата иии... чувствам, че ме иска!
- Как разбра?
- Хммм.. как да ти обясня... Някога хранил ли си кон с ръка?

_________________
Бирата сутрин е не само вредна , но и полезна!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 581 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 ... 39  Следваща

Часова зона: Европа/София


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Benji и 2 гости


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Спонсор: ХигроОптима