Ракията.com

Заповядайте на нашата маса!
Тук няма непознати,
само приятели,
които все още не сте срещнали…
Дата и час: 06 Дек 2016, 16:45

Часова зона: Европа/София




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 16 Юни 2015, 12:24 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2012, 14:57
Мнения: 2170
Местожителство: Пловдив
.dox файловете не са разрешени във форумите, защото най-лесно към тях се прикачат вируси. Има 2 начина - или копираш текста и го пействаш в поста (ако има ограничение за брой символи може и в няколко поста), или го "снимаш" примерно с PrintScreen и го закачаш като снимка. Снимките също имат ограничения като размер и като пиксели. А по-големи файлове могат да се качат някъде, примерно в DOX- а и да се даде линк.
ПП. Ако нямаш нужното приложение, най-лесния начин за отваряне е с Notepad


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Юни 2015, 21:23 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1116
Местожителство: Дупница
Бай Танасе , с андроид съм ! Иначе нямаше да има проб'лем ! Хайде помагайте , че ще ме пусне музата и няма да го допиша !

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Юни 2015, 21:41 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2012, 14:57
Мнения: 2170
Местожителство: Пловдив
Засега съм на компа още, пускай го по мейла да го видим


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Юни 2015, 22:03 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1116
Местожителство: Дупница
Ето началото , благодарение на beff !

Пристигнах в Петрич на 12.06 , петък , в 19:10 с влак. Освен колелото със себе си носех малка раница в която бях сложил каската , екипът и обувките с които щях да карам. Под седалката на велосипеда имаше малка чантичка с две резервни гуми , инструменти и лепенки. Бях сменил външните гуми преди по-малко от месец , с тях бях изминал вече няколкостотин километра. При смяната се оказа че вътрешните гуми не са пукани и реших да ги оставя . Заедно с външните купих и двете вътрешни за резерв. Бях спокоен , колелото не показа никакви дефекти през почти двата месеца откакто го бях купил . Ден след това купих отличен велокомпютър с много функции , включително температура на въздуха и каданс. Месец по-късно купих и пулсомер. На гарата в Петрич компютърът показваше общ пробег от 840 километра. Чувствах се подготвен , предстоеше ми да измина 198 километра за два дни и се надявах че ще си прекарам добре.
Намерих хотела в който си бях резервирал стая , настаних се и се запознах с няколко човека от Благоевград , Гоце Делчев и Габрово. Бяха дошли да карат на обиколката. Вечеряхме заедно , компанията беше приятна , ресторантът добър и се върнахме в хотела преди 12 . Предстоеше ни явяване на сборния пункт в 8:00 на другия ден.
Заспах трудно. Имам много спокоен и дълбок сън , а тази нощ се събудих в 2 . Въртях се дълго време в леглото и към 4:30 съм заспал отново . Събудих се преди да звънне будилникът. Облякох си екипа , другите дрехи сложих в раницата , която щеше да пътува в един от съпровождащите микробуси. Пристигнахме навреме на сборното място и реших да купя два банана докато трае кратката церемония и инструктажът. Пазарът се оказа на 300 метра , а докато купувах бананите минах и покрай една баничарница. Е , реших да закуся защото не обичам да се храня докато карам. Знаех че ще пропусна обяда. В себе си имах шепа пържена царевица и кутийка с ефервесцентни таблетки които добавям във водата за пиене. Когато се върнах на площада там вече нямаше никой. Стана ми весело и приятно - вече беше се превърнало в традиция да тръгвам последен . Не познавах маршрута , така че трябваше да настигна групата . Бях изключил телефона си и го бях оставил в раницата. В джоба на трикото имах само пари и лична карта. Дадох газ и с няколко питания хванах верния път , половин час по-късно започнах да задминавим последните от групата. Тази година участниците бяха около 200 . Наблюдавах данните от пулсомера , напредвах добре спрямо останалите защото непрекъснато ги задминавах , а пулсът ми беше в долната граница на допустимото натоварване. Минах границата с Македония. Както винаги македонските граничари изчакаха да се събере хубава опашка и след това излязоха да поработят. Това ме накара да се почувствам в позната обстановка , а в една чужда страна това винаги вдъхва увереност . Вече бях в Македония. От доста време се движех сам и не се налагаше да се съобразявам с никого.
Когато караш сам ти остава много време да мислиш. Винаги съм се удивлявал как от двете страни на една гранична бразда обстановката може да е толкова различна. Македонските села изглеждаха по-различно. Къщите сякаш по-нови и с вид все едно някой гражданин си е построил вила на село , но в дворовете зад къщите се виждаха трактори или друга селскостопанска техника. На няколко места спирах да си налея вода . Общуването на "двата" езика е просто - всеки говори собствения си и се разбирате чудесно. Хората бяха дружелюбни . Пътуването започна да ми харесва.

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Юни 2015, 23:38 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2012, 14:57
Мнения: 2170
Местожителство: Пловдив
С нетърпение очакваме следващата глава :)
И ако трябва да помагаме, само кажи как :prost:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юни 2015, 15:50 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1116
Местожителство: Дупница
Вече карах в дефилето на река Струмешница. Чувствах се леко притеснен , защото не настигах никого , а и никой не ме задминаваше. Бях сгрешил , като не си разпечатах карта на маршрута или поне можех да си запиша населените места през които трябва да мина. Ето защо истински се зарадвах когато видях едно крайпътно заведение и спрели пред него велосипеди. Реших да спра и да тръгна заедно с тях. Пред двора на заведението имаше каменна чешма - почти се изкъпах на нея. Седнах при другите участници , запознахме се , поприказвахме си . Имаше две момчета от Македония , което щяха да карат с нас до Петрич. Когато се приготвих за тръгване се оказа че съм забравил ръкавиците си на чешмата. Отидох да ги взема - нямаше ги... Явно съм бил много нервиран , защото когато се върнах в двора другите ме попитаха какво се е случило. Обясних им , така че развалих и тяхното настроение. Решихме че някой от спиращите коли е взел ръкавиците , а аз си дадох сметка че ако ги бях изгубил нямаше да се нервирам толкова. Реших че македонците са лоши българи! Като че ли най-зле се почувстваха двамата македонци , бяха участвали и в предните обиколки и се познаваха с много от другите участници. Единият от македонците каза че носи с него още един чифт ръкавици и ми даде своите ! Този благороден жест ми оправи настроението поне отчасти , благодарих му и се разбрахме да му ги върна на другия денв Петрич. Реших че македонците са добри бългири! Тръгнахме от заведението , започнахме да се катериме малко по-сериозно и аз реших да си изкарам нервите на баира. Явно съм имал доста натрупан адреналин , защото го качих с 30 км/час . А самото изкачване беше около 3 километра... Отново карах сам. Явно не ставам за компания. Заобиколих град Струмица , отново започна изкачване , този път още по-сериозно. Свърших и това изкачване , вероятно беше някъде около 14 часа . Беше изключително горещо и реших да погледна колко градуса показва термометъра . Превъртях менюто ... 43,5 С° . Викам си : е тука ще се мре ! Обаче продължавам да въртя педалите за да си правя ветър. Малко след това изкачването свърши и вместо пътят да стане равен започна спускане. Наклонът беше добър , завоите плавни и тъкмо вдигнах над 40 км/ч взух че настигнах един камион. Дебнах го няколко минути и накрая намерих участък с перфектна видимост и напред и назад ! Изрязях се здраво и го задминах. Викам си: дотук добре , следващият път трябва да задмина някой автомобил! Малко след това наклонът свърши и на първото кръстовище видях знак , който указваше че Дойран е наляво. Направих левия завой и веднага след него асфалтът стана грапав. Колелото се тресе , гледам надолу пред себе си и не виждам никакви неравности. Загледах се в гумата. Беше спукана. Такива дребни проблемчета разнообразяват карането , прогонват скуката и оставят трайни спомени. Реших че е добре че спуках гума сега , а не когато задминавах камиона по завоите и с подобрено настроение спрях под едно дърво. Черен път пресичаше асфалта , от лявата страна на шосето имаше добре поддържани промишлени сгради и реших че там ще има вода и ще мога да проверя къде е спукана гумата. Това помага много , защото така знаеш къде да преледаш и външната за останали в нея остри предмети. Обърнах колелото и свалих каплата , в този момент от дясно по черния път се зададе един пикап и спря на кръстовището на метри от мен. Поздравихме се и шофьорът ме попита дали имам проблем . Обясних му какво е станало , а той ме попита дали имам нужда от помощ . Отвърнах че си имам всичко необходимо и му пожелах приятен ден , а той слезе от колата и ми даде една праскова . Отново си взехме довиждане. Реших че македонците са хубави хора , взех спуканата гума и помпата и тръгнах към сградата . На голямата плъзгаща се дворна врата имаше надпис ПАЗИ КУЧЕ (б.а. правописът и словоредът са на македонски) Стана ми любопитно дали ще се разбера на български и с кучето и влязох в двора. Кучето вероятно беше в следобедна почивка , намерих една врата на която почуках и влязох в малък прохладен офис. Поздравихме се с един младеж и го попитах дали може да ползвам чешмата на двора. Младежът беше схватлив , сам се сети че ще ми трябва и кофа и ми донесе. Поговорихме си малко , той се сети че и миналата година е виждал много колоездачи в Дойран а пред това време аз белязах дупката и тръгнах към колелото. Бях леко смутен , защото гумата ми имаше малка дупчица откъм каплата. Определих мястото където е станало спукването и започнах да търся проблеми по стените на каплата и по бандажната лента. Не намерих нищо. Това не беше добре. Сложих една от резервните гуми , върнах се в сградата и отново се обадих , попитах дали може да се измия , младежът отговори положително и ми предложи да ме почерпи кафе или нещо безалкохолно. Аз доказах че българите сме много скромни и аванта не вземаме , само даваме , и тръгнах към Дойран. Карам си аз и си мисля че ако бях с кола нямаше да съм си казал и дума с някого от местните , и в един момент чувам че ме застига някаква кола. Аз си гледам пътя , но след секунда погледнах наляво , защото си дадох сметка че колата се движи успоредно на мен и с моята скорост. Оказа се че това е микробус и през отворения прозорец се подаваше ръка която държеше банан. Предложиха ми банан , аз се сетих че току що го бях играл на скромен и отказах. Двата банана които бях купил в Петрич още стояха в милката чантичка на рамката. Бусът си продължи по пътя , а аз се почувствах тъпо защото човекът искаше да направи добро , а аз не му позволих ! Обещах си че вече ще приемам всичко което ми предложат .малко след това видях една табела , на която пишеше че до Дойран остават 12 километра.

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Юни 2015, 23:09 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2012, 14:57
Мнения: 2170
Местожителство: Пловдив
Добре звучи за македонците това с прасковите и бананите. С тракторите в задния двор още по-добре :)
Марио, ако позволиш само едно малко отклонение. Имам лош спомен от годините, когато се търгуваше там. Слушам тоя, слушам оня - доволни. Реших и аз да пробвам. Като минахме границата ни спряха полицаи за мнооого щателна проверка...
В Скопие спряхме на паркинг в центъра да се обадим по телефона, тогава нямаше GSM-и. През това време (5-10 мин) бусът беше разбит и всичко липсваше. Мнооого багаж. Пълно с народ ама...никой нищо не видял...
Изглежда нещата там се променят към добро :) :prost2:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 00:29 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Сеп 2010, 18:01
Мнения: 1458
Местожителство: Wallis and Futuna
Какво щеше да направи Марио,ако не банан,а му подадоха бутилка джанковица :megagrin:
Адаш,имаше проблеми през годините,когато се продаваше там...те винаги искаха да вземат всичко за едно червенко(динарите им)някой път се получаваше,другия път някой ревеше като дойде на пазар в Благоевград :megagrin:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 06:20 
Offline
Аватар

Регистриран на: 20 Дек 2012, 11:16
Мнения: 478
Местожителство: Варна
Марио, защо така самостоятелно? След като това е организирано мероприятие не трябва ли участниците да се движат що годе в пакет с някакъв осигурителен автомобил?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 09:14 
Offline
Аватар

Регистриран на: 10 Ное 2008, 22:40
Мнения: 512
Местожителство: някъде в Безхаберия
Марио е тренирал за индивидуално по часовник. :)

_________________
Платена истина-няма!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 09:45 
Offline
Аватар

Регистриран на: 23 Сеп 2011, 21:44
Мнения: 922
Първо праскова, после банан .....! Ако се беше понапънал да ги стигнеш и сливи щеше да има! ;)
http://plevenzapleven.bg/blog/2015/06/1 ... %B7-73428/

Марио, това в кръга на майтапа! Иначе имаш страхотни разказвачески умения. Все едно съм с теб и всичко се случва на момента. Чакам с нетърпение продължението. :2thumbs:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 09:53 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1116
Местожителство: Дупница
Здрасти Жоро !
Ами трябва ... Ама се оказа че съм избягал на македонските полицаи ! Освен това при група от любители и то 200 човека се оказа че има голяма разлика във възможностите им.
Брейкър , не че тренирам - просто се возя , и не си падам изобщо по състезателното колоездене . Все пак единствената дисциплина която ми харесва наистина е индивидуалното по часовник. :)
Иво , пропускаш че когато отидох в халето със спуканата гума младежът там също ми предложи кафе или безалкохолно . :D
Админ , тази тема я направих като У некой летературен форум - казвай ако съм прекалил , за да спра да пиша на време!

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 11:30 
Offline
Администратор
Аватар

Регистриран на: 05 Май 2007, 13:45
Мнения: 1842
Местожителство: София
Затаили сме дъх и чакаме продължението :)

_________________
Краят зависи от началото…
Манилий


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 12:02 
Offline
Аватар

Регистриран на: 14 Сеп 2012, 16:41
Мнения: 328
Много добре написано , чакаме продължението! А дали няма да има и някоя снимка?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 12:04 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1116
Местожителство: Дупница
Снимки няма ! Носех фотоапарат , но реших че няма да спирам и да слизам от колелото за да снимам. Оставих го в раницата си за да не ми тежи , по същата причина изключих и оставих в раницата и телефона си.

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часова зона: Европа/София


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 гост


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Спонсор: ХигроОптима