Ракията.com

Заповядайте на нашата маса!
Тук няма непознати,
само приятели,
които все още не сте срещнали…
Дата и час: 07 Дек 2016, 12:55

Часова зона: Европа/София




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 14:51 
Offline
Аватар

Регистриран на: 20 Дек 2012, 11:16
Мнения: 478
Местожителство: Варна
msergiev написа:
Снимки няма ! Носех фотоапарат , но реших че няма да спирам и да слизам от колелото за да снимам. Оставих го в раницата си за да не ми тежи , по същата причина изключих и оставих в раницата и телефона си.



Такива да си ги нямаме!!! Ай де сега пак колелото, раницата и фотоапарата и още веднъж по маршрута за да набавиш и нагледния материал! :megagrin:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 15:38 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1119
Местожителство: Дупница
Жоро , понеже историята няма хепи енд , от няколко дена замислям да се явя на поправителен. Така че нямам нищо против да караш придружаващата кола . Предлагам за фотограф да вземеме Бай Танас , за останалите места решавай ти ! :)

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 18:43 
Offline
Аватар

Регистриран на: 20 Дек 2012, 11:16
Мнения: 478
Местожителство: Варна
Здравей Марио, чудесна идея, но жалост аз ще съм свободен чак в средата на септември. До тогава няма почивен ден. Държавна работа + туристически сезон.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 19:48 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1119
Местожителство: Дупница
Жоро , имаше едни баща и син от Варна , ама с тях ще се запозная на другия ден ! Навит съм за септември!

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 21:05 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2012, 14:57
Мнения: 2170
Местожителство: Пловдив
:D
Прикачени файлове:
Untitled-1.png
:prost:


Моля, регистрирайте се, за да виждате прикачените файлове и снимки.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 21:19 
Offline
Модератор

Регистриран на: 11 Юли 2008, 18:10
Мнения: 268
Прикачени файлове:
11058654_1044006342281074_7510333955004421089_n.jpg
Прикачени файлове:
1459199_1403861316604678_377643512787098311_n.jpg
Кой каза че няма снимки :)


Моля, регистрирайте се, за да виждате прикачените файлове и снимки.

_________________
Никога не обещавай възможното. Всеки може да
направи възможното. Трябва да обещаваш невъзможното...... А пък
ако се провалиш, е, добре, нали то си беше невъзможно


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 21:32 
Offline
Аватар

Регистриран на: 20 Дек 2012, 11:16
Мнения: 478
Местожителство: Варна
http://www.teenproblem.net/a/159-istori ... mir-vazov/

Заради това си заслужава да се мине по тия места!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 22:33 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1119
Местожителство: Дупница
Бефф , приятелю , от къде изрови снимката с колелото ?!
Ето и едно видео , но не се виждам на него... https://vimeo.com/130984415?fb_action_i ... map=%5B%5D

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Юни 2015, 11:00 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1119
Местожителство: Дупница
Казах си че тези 12 километра трябва да ги мина внимателно , без да се отпускам , за да не стане някоя беля накрая. Умишлено забавих темпото и така стигнах Стар Дойран. Знаех че вечерята ще бъде в ресторант Фук так , но къде е крайната точка на маршрута не знаех - нали ходих да си купувам банани и да закусвам... Е , надявах се че все ще видя някой велосипед и ще разбера. Карам си аз лекинко , срещу мен се появява микробус и след леко колебание зави рязко наляво , за да влезе в паркинга който се намираше от дясната ми страна. Натиснах рязко спирачките и понеже не карах бързо бусът успя да влезе в паркинга без да се ударя в него. На ден минавам с колата по около 150 километра градско и подобни ситуации са ежедневие за мен. Научил съм се изобщо да не се нервирам и оставам абсолютно спокоен. За съжаление се оказа че съм усвоил това поведение само когато карам кола. Погледнах надясно към спиращия вече микробус и гръмко поздравих на български шофьора. Онзи взе да се зъби и леко ускори за да излезе от паркинга откъм изхода който наближавах. Реших да го изчакам , стори ми се че иска да си поговори с мен . Спирам аз , слизам от колелото , а от дясно на мен се оказа ресторантът който търсех. В този момент до мен спря и въпросният микробус , аз помолих някой да ми държи колелото и се опитвам да разбера какво ми говори онзи ръб отвътре. Слез , викам му , че така нищо не се чува! Онзи пак говори нещо , подскача на седалката и не слиза . Поздравих го още веднъж и влязох в двора в ресторанта да изпия една бира . Оня разбра че не е поканен и си тръгна с мръсна газ. Подпрях колелото на едно дърво и тъкмо да вляза , гледам няколко човека с велоекипи да си говорят с някакъв , който имаше вид на местен. Приближих се , надавам ухо и чувам че става дума за настаняване. Човекът беше от един от хотелите в които щяхме да се настаняваме. Реших да отида до хотела , да се настаня и изкъпя , а бирата отложих за по-късно. Преди да тръгна видях един познат от организаторите и понеже в ресторанта имаше още пет шест човека от нашите реших да попитам къде са останалите. Оказа се че това са всички пристигнали , останалите били назад по пътя. Надух се леко и с бодра стъпка се качих на колелото. Хотелът беше още километър нататък. Приличаше на работническо общежитие от епохата на развития социализъм , на двора имаше складирани строителни материали. Впоследствие се оказа че строителни материали има по всички етажи , целият първи етаж вместо ресторант беше превърнат в склад. Бързо си дадох личната карта на една симпатична жена която седеше на маса на двора , взех ключ и заедно с колелото се качих в стаята. Оказа се че е на четвъртия етаж , асансьор не бяха предвидили. Стаята беше с четри легла , обстановката в нея беше като от времето на студентските бригади. Тоест освен четри легла в нея нямаше нищо друго. Влязох в банята , бойлерът не беше включен , включих го и реших докато чакам да се стопли водата да сляза на двора с надеждата да срещна групата с която вечерях предната вечер в Петрич. Бях спал в една стая с едно от момчетата , с другите двама също се разбирахме отлично и се надявах да сме заедно за тази нощувка. Слязох на двора , за всеобщ голям късмет момчетата попаднаха на същия хотел , разбрах се с администраторката , дадох им ключа и попитах за кърпи. Питай шефа , ми каза администраторката и аз тръгнах да го търся по етажите. Оказа се същия който ме подлъга да дойда в неговие хотел . Обеща той да донесе кърпите в стаята , сега бил зает да настанява. Тръгнах към стаята си и ме хвана яд на този немарливец - значи можа да се сети да дойде пред ресторанта и да набира клиенти , а не можа да се сети да включи бойлерите в стаите!!! Върнах се в стаята , едно от момчетата беше дошло с кърпа в багажа си и вече се къпеше , а аз понеже си бях платил за ХОТЕЛ не си носех кърпа! След още две слизания на двора и по етажите отново открих управителя и докато си получавах кърпите чух как някой му се оплаква от условията. Отговорът му беше :: Е какво толкова ще ти стане за една нощ ? Не се сдържах и го попитах : А на теб какво толкова ще ти стане , ако не ти платя за една нощ?! В отговор получих глуповата усмивка... Върнах се в стаята , изкъпах се , залепих спуканата гума и излязох да се поразходя , защото момчетата започнаха да притварят очи и не исках да им преча. Дойде време за вечерята , събрахме се с компанията ми от предната вечер на една маса в ресторант Фук так (в мой свободен превод пуф паф). Всички бяхме весели , храната вкусна , ракията на изба Тиквеш беше добра , но не колкото тези на Трансформънс ! Пийнах две малки че на другия ден ме чакаше път и големи горещини. Нашата компания беше благоразумна и преди 12 си бяхме вече в креватчетата. Заспал съм бързо. Сънувах че на сутринта пред хотела ме чакат от македонската федерация по колоездене с предложение да ме натурализират и да ме пуснат в националния. Явно бяха разбрали че родът ми по майчина линия :е от Кратово...

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2015, 12:02 
Offline
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2012, 14:57
Мнения: 2170
Местожителство: Пловдив
Тиквеш май е най-доброто в Македония. Не знам дали още не е държавно...
Марио е майстор белетрист. Читателят очаква вече някаква развръзка, а вместо това само с няколко думи, но по категоричен начин се вкарва добре откроената теза за домашната ракия.
Аз не съм опитвал нито Тиквешка, нито TRANSFORMERS-ка. Но че човекът е майстор знам със сигурност. Затова от мен една лека забележка. Марио, приятелю, що обиждаш човека? Да сравняваме сравнимото :megagrin: :prost:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2015, 12:24 
Online
Модератор
Аватар

Регистриран на: 04 Ное 2007, 11:09
Мнения: 1119
Местожителство: Дупница
Събудих се малко след пет сутринта. Стаята нямаше завеси , а само тънки пердета и силната сутрешна светлина винаги ме буди. Не се чувствах наспал се и бодър , но знаех че няма да заспя отново. Бях подредил багажа си от предния ден , взех раницата и колелото и тихо се измъкнах от стаята. Исках ди пия кафе и да закуся . Хрумна ми че би било добре да тръгна на път без да чакам потеглянето на групата , но нямаше на кого да оставя раницата си за да я натовари на някой от микробусите. Вече наближаваше шест сутринта , улиците бяха абсолютно пусти . Не видях отворено кафене , кафе автомати липсваха. Настигнах един мъж , който вървеше пеш по тротоара и след като го поздравих се оказа че е от нашата група. Слязох от колелото за да си правиме компания . Оказа се че е дошъл със сина си от Варна , преди да се срещнем беше поплувил в езерото и сега и той като мен търсеше кафе и закуски. След много лутане стигнахме до нещо като баничарница която току що беше отворила , пихме кафе , хапнахме някакви баници и кисело мляко. Започнаха да прииждат и други клиенти , повечето велосипедисти. Около 7:30 се завъртяхме около ресторанта , там вече миеха двора , приготвяха се да отворят рано - вероятно работеха и като кафене. На една от масите двама местни чакаха да им донесат кафето , поне аз си мислех така. След малко им сервираха две от тамошните ракиени чаши и две чаши вода с лед. Групата ни започна да се събира , някои се движеха напред назад с велосипедите си . На практика стартът трябвало да бъде след влизане в Гърция , граничният пункт се намирал на километър и нещо от ресторанта. Натоварих раницата в един от бусовете и тръгнах. Небето беше изключително ясно и всичко показваше че се очертава още един горещ ден. Стигнах граничния пункт , както винаги македонските граничари бяха успяли да създадат опашка. Изобщо влизането и излизането от тази държава винаги е било нещо , в което не можеш да бъдеш сигурен до последния момент. Наредих се на опашката , отвреме навреме някой велосипедист минаваше покрай опашката от автомобили и отиваше направо на граничния пункт. Зад мен в редицата с автомобили беше един от нашите автомобили , така че реших че няма за къде да бързам и културно си изчаках реда в опашката. Когато минах граничния пункт видях от другата страна линейката която ни придружаваше и няколко от организаторите. Казаха ми че групата е тръгнала преди около половин час , аз си плюх на педалите и тръгнах да ги догонвам. Половин час не е малка разлика и мина доста време , а и доста труд хвърлих докато започна да настигам движещите се най-отзад. Едва около 12 часа си позволих да спра , защото на една малка крайпътна бензиностанция бяха спрели най-малко 30 велосипеда и всички се миеха на един миркуч с който собственика явно поливаше тревата около паркинга. Всички се държаха като стадо пустинни слонове , които след месец скитане най-сетне са намерили вода. Собственикът се оказа изключително търпелив човек , а и явно ни влизаше в положението защото по никакъв начин не реагира на хаоса който създадохме и не протестира дори когато някои започнаха да си берат от вишнята което растеше до самата бензиностанция. Купих си едно кафе не защото ми се пиеше , а просто от благодарност и го изпих набързо защото групата започна да се стяга за път. Бях решил да не се разсейвим повече и отидох да си взема колелото. Качих се на него и тъкмо да тръгна видях че предната гума отново е спукана. Групата тръгна , аз останах на бензиностанцията и започнах да си разглобявам колелото. От време на време пристигаха по няколко от тези велосипедисти които бях задминал , всички питаха дали имам нужда от помощ , но ги уверявах че ще се справя сам. Хубавото беше че не съм насред полето , бях на сянка , до чешма и след като свалих вътрешната гума я надух леко и я проверих - беше спукана отново откъм каплата и на същото разстояние от вентила. Демонтирах изцяло външната гума , свалих и бандажната лента , опипах всичко ... Не открих никакво обяснение за спукването. Накрая реших да залепя същата гума , сглобих си колелото и със свито сърце отидох да напомпам гумата на компресора. Шосейните гуми се помпят на около 8 бара , така че си спестих усилието да помпя с малката си ръчна помпа . Гумата изглеждаше да е здрава , аз отидох да се измия , благодарих още веднъж на бензинджията и си поговорих малко на немски с един възрастен човек който междувременно беше дошъл на гости на собственика. Той си беше решил че съм немец и видях голям зор докато го убедя че съм българин . По едно време ми хрумна дори да му покажа личната си карта. Тръгнах да догонвам групата , че вече ми бяха направили разлика от около час. Карах по интуиция - нали все пак обикаляхме планината Беласица . По едно време срещу мен в далечината лъсна едно голямо езеро - пред мен беше езерото Керкини. Хванах един път който минаваше между езерото и планината - отляво ми беше Беласица , отдясно езерото. Явно не бях сгрешил , защото в първото село през което минах видях няколко спрели велосипеда пред едно малко магазинче. Слязох за да се уверя че съм на прав път , влязох в магазинчето и си купих едно фрапе , поговорих си с поредната гръцка пенсионерка която беше работила в Германия и си хванах пътя. Беше пладне , отново много горещо . Пиех непрекъснито вода и при всяка възможност допълвах бутилката си . Термометърът показа 41,5 С° . Отново карах сам , отвреме навреме застигах по някого и най-накрая застигнах основната група . Бяха спрели на едно крайпътно заведение . Около заведението имаше горичка , чешма и маси под дърветата. Изядох с удоволствие една салата от домати и краставици и тръгнах , защото вече повече от половината група също беше тръгнала. След час и нещо се включих в шосето Кулата - Серес. Границата с България вече беше близо. Предвкусвах финала .
Стигнах граничния пункт , тук граничарите явно не бяха македонци и след секунди бях в България. Предстоеше ми най - неприятния участък от пътя заради строителството на магистралата. Минах през Кулата , след това през Чучулигово и Марино поле. Един километър след това спуках гума. Отново предната...
Пътят беше без банкет , гъсти храсти започваха досами асфалта и преминаващите коли ги бяха подстригали като жив плет. Трябваше да сляза от колелото и да бутам докато не намеря място на което да спра и да си сменя гумата . Така бутах няколко километра , а е трябвало да се върна назад в Марино поле... Бях спрял на сянка под един от мостовете на строящата се магистрала и се чудех дали да не сменя гумата тук въпреки прахоляка , който вдигаха преминаващите коли . В този момент до мен спря кола , през отвореното съкло се подаваше ръка която държеше две кутии бира. Отвътре ми се усмихваха мъж и жена , пожелаха ми приятен път а аз взех бирите , благодарих им и ги попитах дали разклонението за Петрич и София е близко. Отговориха ми че е съвсем наблизо и аз реших да стигна до там и тогава да сменя гумата на спокойствие. Основният поток автомобили пътуваше за София.
Стигнах разклонението зи Петрич и веднага след него намерих удобно място , обърнах колелото и демонтирах гумата. В този момент до мен спря една от съпровождащите коли и ми предложи да ме откара до Петрич. Беше три часа следобяд и тъй като бях пропуснал да ди запиша разписанието на заминаващите от Петрич влакове не се колебах много и се качих в колата. Последните десетина километра гги изминах така... Колата ме остави на центъра на Петрич , където вече имаше доста пристигнали участници. Поговорих си с някои от новите си познати , разказах им премеждията си и си взехме довиждане. Смених гумата , намерих раницата си и отидох на гарата. Беше 17 часа , следващият влак беше в 19:25. Хвана ме яд че не си смених гумата на пътя и не завърших обиколката , но вече не можех да направя нищо. Обещах си да участвам в следващата обиколка и да завърша , дочаках влака и в 22:00 пристигнах на гарата в Дупница. Двайсет минути по-късно си бях у дома.
След голямата подкрепа която получих тук се чувствах длъжен да разкажа как и защо не завърших . Благодаря на всички вас за добрите думи и доверието , което за съжаление не оправдах. Направих си необходимите изводи и ще отстраня организационните грешки които допуснах , така че следващото ми участие да завърши успешно. Следващите ми планове са да намеря няколко желаещи и да направиме тази обиколка за един ден - нещо което в момента не е по силите ми. Продължавам да карам колело и с нетърпение чакам деня , в който петролът ще свърши!
ФИНАЛ !
Спонсор: ХигроОптима

_________________
Кавалер на Ордена на Бурето , Пазител на Духа от бутилката !
Председател-самозванец на форума за чужбина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2015, 13:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 23 Сеп 2011, 21:44
Мнения: 923
Марио, не съжалявай за нищо! Нали опита и причината не е в теб, а в колелото. Преди следващия тур вземи разглоби всичко и огледай добре. Няма тройно спукване на едно и също място без причина.
Най-малкото което е, че имаш поне моралната подкрепа на колегите от форума. Успех ти желая следващия път! :2thumbs:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2015, 13:28 
Offline
Аватар

Регистриран на: 29 Апр 2012, 12:50
Мнения: 257
Местожителство: ESPAÑA
Привет Марио,за мен турът си го завършил,макар и на четири колела последните няколко километра!! :2thumbs:
Запази си позитивните моменти,а техниката както е писал Иво я подложи на щателен преглед!
Щом си удържал тия жеги,догодина те записвам за испанската "VUELTA" :)
Поздравления за увлекателният разказ,ами аз все едно съм бил там....така се чуствах докато четях!! :klatsch:
Поздрави!! :prost:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2015, 16:20 
Offline
Администратор
Аватар

Регистриран на: 05 Май 2007, 13:45
Мнения: 1842
Местожителство: София
Какви таланти на литературното поприще ражда музата на ракидждийството :klatsch: Нашият майстор на пътеписа заслужава подкрепа и адмирации :thumbs1:

_________________
Краят зависи от началото…
Манилий


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2015, 20:41 
Offline

Регистриран на: 04 Май 2010, 09:37
Мнения: 202
Местожителство: София
Марио, не си сам в колоездачното поприще сред ракиджиите. Миналата година си спретнах една обиколка на България, тази едва ли ще направя нещо подобно, но догодина....

http://gergoff.blog.bg

_________________
Моята колекция ракии: http://rakiyata.blogspot.com/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часова зона: Европа/София


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Georgi_Romeov, krasy7 и 2 гости


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Спонсор: ХигроОптима