Както казват Руснаците: "Век живи, век учись". Снощи заложих две бутилки от минерална вода, в едната два и половина килограма царевичен грис, в другата-два и половина килограма пшеничен грис. Долях им по 7 литра вода, активирах за всяка бутилка по 20 грама кодзи в половин литър вода, сипах го, добавих по една лъжица лимонтузу и по малко амониев сулфат за всеки случай и сложих по една продупчена гумена ръкавица вместо воден клапан. Исках да наблюдавам ферментацията в прозрачните бутилки. И, понеже предишната, с мляното жито, тръгна чак след 24 часа, спокойно отидох да си пробвам ракията реколта 2011-та година

Към 22 часа нещо ме жегна, слязох в склада да видя как вървят нещата. ИЗНЕНАДА!!! Ферментацията върви с пълна скорост, пшеничният грис се запенил, запушил боднатото на ръкавицата, изхвърлил я от гърлото на бутилката, всичко наоколо олято, бутилката си кипи, царевицата явно е закипяла по-късно, още не беше направила свинщини. Сложих наново ръкавиците, разширих им отворите, поразклатих тубите уж овладях положението. Тази сутрин всичко нормално, ври като за световно, сега ще чакам да свърши ферментацията и да дам отчет от кое колко е излязло, какъв е вкуса на продукта и има ли смисъл да се занимава човек с китайските добавки. Между другото, тази активация на Кодзито в топла вода май няма никакъв смисъл, може да се сипва направо в готовата смес. Никакви изменения не протичат във водата, просто се налива по-лесно.