Ракията.com

Заповядайте на нашата маса!
Тук няма непознати,
само приятели,
които все още не сте срещнали…
Дата и час: 09 Дек 2016, 14:04

Часова зона: Европа/София




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 516 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 ... 35  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 16 Сеп 2011, 08:48 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Мар 2008, 20:30
Мнения: 967
Местожителство: София
Аз, Газ и Маз не се впряга, спокойно :)
Мога да отговоря ако имам отговор :) но на твоя въпрос за съжаление не мога. Работил съм само с царевица и ечемик. Мога само да гадая - вероятно ще има разлика във вкуса, но кой ще е по-хубав....

Защо отпада варианта с патоките?

_________________
Обсъждане на действията на администратор/модератор е забранено!
Човекът е главна фигура в животновъдството.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Сеп 2011, 09:19 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2011, 20:55
Мнения: 423
Местожителство: ПловдивЪ
Ами с паток отпада варианта понеже няма да дестилирам през колона а с обикновен тъп казан и не ми се рискува да вкарам дори и минимален аромат от патока.Ъъъъ имам предвид паток от плодова като имам от сливи, джанки и кайсии а не от зърнен алкохол, ако е паток от предни дестилации на пшеница, ечемик или царевица да но в случая съм твърдо против.
След това естествено ще прекарам втора и ако се наложи и трета дестилация но с мойто казанче осера ли я работата с извинение, няма да мога да изчистя вкуса и ще ме е яд.
Абе то аз какъвто съм дегустатор да ме лепнеш с дъска зад врата :lol: и няма да усетя никаква разлика ама психически ей така да ме гъделичка че примерно водка от 100% малц може да е по-добра или примерно ако е смес, само кажете :D


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Сеп 2011, 09:54 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Мар 2008, 20:30
Мнения: 967
Местожителство: София
За паток от изваряване на плодови джибри съм съгласен. Мислих, че ти е останал от изваряване на зърно.
Можеш да пробваш с "чист спирт", ако има от къде да си набавиш, разбира се

_________________
Обсъждане на действията на администратор/модератор е забранено!
Човекът е главна фигура в животновъдството.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 23 Сеп 2011, 10:31 
Offline
Аватар

Регистриран на: 22 Сеп 2011, 21:11
Мнения: 9
Пичове,отдавна чета форума,но едва сега не издържах и се регистрирах,за да ви кажа от опит.Не се занимавайте с разни измислени термометри.В KONRAD има най различни видове,дори и така наречените изнесени.Значи слагаш си сондите където трябва да мериш (дори и вътре в казана) дисплея е от вън и реагираш когато трябва.Не са скъпи на фона на това КОЕТО правите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Сеп 2011, 08:58 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2011, 20:55
Мнения: 423
Местожителство: ПловдивЪ
Нещо скоро не съм ъпвал темичката :lol:
Утре ще трябва да отида да видя какво се случва в бидoна понеже по независещи от мен причини се наложи два-три дена да изтърва удоволсвието от следенето на ферментацията.
Каква я свърших, смлях всичкия малц и го озахарих като го направих по повишаващия метод 55/65/73 градуса.На петнадесетата минута на 72-73 градуса йодната проба не реагираше, колкото йод да блъсках вътре нямаше и идея от лилав или синкав отенък, буквално никакъв но си я държах около половин час и малко повече на 73гр.Работих по бираджийския начин с 1/3 вода за озахаряване и 1/4 за промивка като след това прецедеих три пъти през различни сита за да отделя и да изтискам останалия сок а не шибнах направо всичкия мат'рял у бидонЯ.Просто винаги ми е харесвало да ферментирам течност.След като сложих маята и някакво магическо прахче от bulgariadrinks, ферментацията започна като на сутринта беше изключително бурна, направо щеше да хвръкне капака в преносния смисъл и водния клапан едва смогваше в буквалния смисъл.Това продължи до вечерта и някъде през нощта е намаляла като на следващата сутрин си беше вече нормална бурна ферментация преминаваща към тиха.През деня си попръцваха дрождичките доволно и на вечерта не ми издържа любопитството и отворих винта на капака да видя какво се случва вътре.Тихата ферментация си течеше нормално и издърпах малко течност за проверка на захарността.Течността беше златиста леко мътничка с финни мехурчета отделящ се газ и при потапяне на руски захаромер показа 5% захарност като при залагането беше 15%.На практика какво мери и какво показва един Бог знае ама нали и аз като мъжете меря нещо там и се правя на интелигентен :D След "теоритическото" измерване на захарност последва практическото с опитване.Вкуса нямаше никакъв аромат на мая, леко газиран, приятен за пиене и беше изключително спиртосан, в началото имаше невероятно сладък вкус, само да се докоснеш до нещо и веднага ръцете започваха да лепнат, на практика колко е била захарността няма как да измеря понеже още съм малък да си купя рефрактометър, някой ден като порастна тати ще ми купи :fies: Сега вече сладост на вкус не се усещаше почти никак, леко по устните загатваше че има наченки на лепнене и до там.Предполагам че вече и това е започнало да поизчезва но ще видя утре или вдруги ден понеже както казах ме е яд че не съм там да си водя точна статистика как вървят нещата но щом до тук за 48 часа захарта беше почти изчезнала и преобладава изключително силния спиртен отенък значи работите са добре.Пак ще пиша какво се случва тези дни.

Абе май-май вместо "Ам-ам-ам, бягай жито ще те ям", ще има скоро "Сега бутилки мия, половин чувалче жито ще изпия" :D :dance:
Само да не стане "Карлсон рецептата откри, а жена му водката изпи" :wallbash: :datz: :lol:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2011, 16:04 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Авг 2011, 11:14
Мнения: 1648
Местожителство: В.Търново
С голям ентусиазъм започнах да покълвам ечемик (около 4 кг.)- направих си две рамки от кофражни летви 3/4 см. метър дълги, 50 см. широки. Облякох ги с мрежа за мухи, първоначално ползвах само едната, като след 2 дни киснене със поне 6-7 смени на водата разстлах ечемика, завих го отгоре с един мокър парцал , по няколко пъти на ден го пребърквах и доовлажнявах.
На втория ден след разстилането или 4-тия от началото вече имаше коренчета, на 5-тия ден вечерта вече беше прерасал поне на 50 % от зърната , а половината поне от прерастлите бяха доста прерастли.
Ядосах се че съм го изтървал понеже сутринта не личеше да е готов, а вечерта вече вече беше прерасъл.
Реших да го изсуша все пак - това с печката с вентилатор няма да го пробвам повече - има по-лесен начин - слагам двете рамки една над друга и разстилам съвсем натънко материала и в двете. Качвам ги на нещо да са на метър поне височина, че не ми се навежда, после вземам един сушоар за коса - 2кВата - първо на най-силната струя, после на по-ниска.
Духането става отдолу нагоре през двете рамки. за час -два ги изсуших почти идеално, коренчетата започнаха да падат. После следва търкане с ръка върху мрежата (за следващия опит мисля да си доставя някакво голямо цедило за кухня) .
Дотук всичко върви по план, обаче - реших да пробвам озахаряване. Една шепа малц смачках с машинката за месо, две шепи измит ечемик също. Сложих в тенджера 3 части вода, (200 гр. ечемик, 600 мл. вода) кипнах я, поврях го 20 мин. после го изстудих с още 200 мл. вода, стана около 40 гр. сместа, добавих малца (100 гр.) и вдигнах до 65 гр.
докато наглася котлона температурата стана 75, отместих тенджерата, завих я с кърпи и така още половин час не е падала под 55 гр. температурата, после пак на котлона, пак с кърпи и така 2 часа общо.
"Да, ама не", както казваше Петко Бочаров едно време - никаква сладост, йодната проба като мастило ...
то стана време и да се ляга - та взех само чист малц, съвсем малко, надребних го с ножа и с едно хаванче, сложих на око вода колкото за него , сетне в една чаша ракиена а тя в едно джезве с вода (на водна баня демек) вдигнах пак 70 гр. отместих, завих и след 30 мин пак загрях , завих и легнах. На сутринта едвам едвам се усещаше сладост от нея, а от тенджерата - никак.
нова йодна проба не съм правил, но мисля че е ясна.
Сега съм растлал нови 4 кг. да кълнят, тях мисля да ги спра по-навреме. Дано с тях стане озахаряване, че нещо почвам да се отчайвам. Иначе при сушенето се изкефих на приятната миризма на малца.
Та, въпроса ми е - може ли пък чак толкова да е намаляла амилазата от прорастването ? Или пък си имам някакъв ечемик мутант :)
Иначе - в събота чакам 200 кг. мерло на 60 ст. от място дето миналата година е било с 24 гр. захарност ...

_________________
Отлежават.......пият се:
Изображение........Изображение..Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2011, 16:11 
Offline
Аватар

Регистриран на: 22 Сеп 2011, 21:11
Мнения: 9
Въпрос? материала за ферментацията без зърното ли е,т.е. само озахарената водичка ли е? :wallbash:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2011, 19:45 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2011, 20:55
Мнения: 423
Местожителство: ПловдивЪ
Meн ли питаш?

Днес минах набързо да видя какво се случва.Отворих винта на капака и си наврях носа вътре.Преди няколко дена си миришеше яко на въглероден двуокис а сега направо на спирт, добре че не бях с цигарата в устата :smoker:
Естествено дръпнах една чашка да премеря и премерих, премерих баба си премерих :lol: Дрън-дрън по захаромера но на вкус вече нищо никакво като сладост а вкуса е отвратително спиртосан.Все още се отделят малки мехурчета но доста редуцирани като количество което мисля че показва че вече идва края на тихата ферментация.Горната част на течността се е избистрила и започва да прозира.Ще го оставя още два дена и в събота отива в казана да видим какво ще излезе.


Последна промяна karlsson на 28 Сеп 2011, 23:24, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2011, 21:19 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Юли 2011, 20:48
Мнения: 65
Цитат:
Пичове,отдавна чета форума,но едва сега не издържах и се регистрирах,за да ви кажа от опит.Не се занимавайте с разни измислени термометри.В KONRAD има най различни видове,дори и така наречените изнесени.Значи слагаш си сондите където трябва да мериш (дори и вътре в казана) дисплея е от вън и реагираш когато трябва.Не са скъпи на фона на това КОЕТО правите.

Лошото е ,че и КОНРАД продават китайски боклуци.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2011, 07:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 22 Сеп 2011, 21:11
Мнения: 9
Колега victoryvt, ще се опитам да те ориентирам.Преди време правих бира,тя технологията е същата,та аз също работих с котлон,та котлона при озахаряването при повишаващият метод почти през цялото време трябва да е на 1. Разликата в температурите между 1 и 2 е голяма,а между 3 и 4 малка :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2011, 09:39 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2011, 20:55
Мнения: 423
Местожителство: ПловдивЪ
victoryvt, нека споделя скромния си опит който натрупах с малцуването и озахаряването понеже те са основните процеси, ферментацията и дестилацията лесно.Правих доста проби с различни по вид житни култури без да се базикам с тях а си следвах стриктно технологията която има леки вариации по въпроса.Следващото озахаряване също се оказва че не може да се кара през пръсти понеже небрежността води до резултати които мен лично не ме устройват а именно появяване на лек отенък на лилаво при йодна проба.Просто искам на 100% да няма и точица синкаво при йодна проба и наистина става ако се внимава.Сега нека отчетем фактора, както аз така предполагам и ти, че работим с фуражни култури а не пивоварни и не може да се очакват чудеса.
След пробите с пшеничен и ечемичен малц които смесвах в различни пропорции със смлляни също ечемик или пшеница но немалцувани, достигнах до извода че ечемика поне с който аз разполагам няма възможност като се мацува да отпусне ензими достатъчни за озахаряването на тройно или четворно количество култура, максимално успяваше 1/1 да го озахари така че да обърне всичко в захар до степен да няма и идея от лилаво.Пшеницата се справяше с 1/2 но лекичко лилавееше, много слобо но го имаше, при 1/1 резултата беше отличен.В края на краищата гоним максимален добив от един казан така че нека бъдем максималисти и не допускаме заради повече количество пращина да хамалуваме после при ферментация и дестилация при положение че ще изкараме едно и също количество алкохол.Този малц който не си успял да озахариш можеш да си го отделиш и в последствие да го използваш при озахаряването като го смяташ не като малц а като обикновен ечемик, ензимите които има в него ще ти бъдат в бонус така че не е изгубен.
Също така забелязах и че прекомерното овлажняване при разстилането когато покълва не влияе много положително, в смисъл че когато държах материала леко да позасъхва а не постоянно влажен, малца озахаряваше по-добре в последствие.Явно че водата която е поело зърното и последващото пулвелизиране е достатъчно и не трябва да се прекалява.
Значи извода до който лично достигнах е този че при малцуването трябва да се отнася човек изключително сериозно към процеса и да не се допускат деиствия от вида "Бах го у ечемика, няма да му слугувам я".Процеса на малцуване е тежък до толкова че не трябва да има своеволия и все пак си е ангажимент, сам си усетил какво се случва за няколко часа, и ти пак с ечемик пробваш а той търпи малко на по-грубо отношение.Малцувай пшеница и тогава гледай сеир, докато се обърнеш и си я изтървал.Дори разпръсната при сушене на слънце ако е по-на дебело и не се пребърква през 15-20мин. в долната си час продължава да покълва и трябва по-шоково да се засуши.
Значи равносметката ми е за шест заложени проби малцуване и озахаряване нито веднъж не се издъни работата и всичко е ОК.
Гледам при озахаряването ползваш "калпазанския" метод с нагряване и после завиване и чакане а аз си карах по технологията и подържах необходимата температура като когато го правих на котлона след това прехвърлях тенджерката във фурната предварително нагласена на съответната температура.Може при теб това да те препъва при озахаряването.Другото е че пребърквам през 5 минутки и че на тенджерата слагам капак понеже при литър вода във фурната за както и да го смяташ час и половина общо при трите температурни режима се изпарява водата а и нека не пропускаме че като включи в един момент горния нагревател и може да прегрее горната част на малца а така изпаряващата се и кондензираща вода го предпазва но това го разбрах след една проба която се издъни точно по тази причина.
Следващото е че много бързо прехвърля от 62 над 65 градуса и от 71 над 75 докато иначе плавно се нагрява но точно при тези важни теператури става скок.Бъркай постоянно с една лъжица и термометъра постоянно го дръж вътре като не просто го дръж а го клати все едно бъркаш с него и ще видиш че тогава отчита реално а иначе само ако го потопиш ще ти даде с един-два градуса надолу.
По съвет на няколко човека тук което можеш да прочетеш малко по-назад не се хвърлих да малцувам голямо кличество а по малко по малко.Аз и така предпочетох защото исках да вникна в същността на самото малцуване и озахаряване, съветвам те и ти да минеш по този път защото спокойствието идва тогава когато се правят нещета с разбиране е не по автоматизъм.
Няма да се плашиш, все пак ти ще си поредния от малкото които се придържаме по класическата рецепта, да трудно е и уморително но пък кефа е несравним.Най-лесно е да смелиш материала и да блъснеш вътре ензимния комплекс но чисто психически после че пиеш малцов дестилат било то водка или уиски води до някакъв душевен оргазъм.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2011, 10:38 
Offline
Аватар

Регистриран на: 22 Сеп 2011, 21:11
Мнения: 9
По повод на малцуването на ечемика в допълнение на колегата Карлсон да добавя.Кълненето на ечемика,а и на всички зърнени трябва да става с малко вода и много въздух,за целта аз просто го бъркам и вея често,примерно на всеки час и нещата се получават.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Окт 2011, 11:43 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Авг 2011, 11:14
Мнения: 1648
Местожителство: В.Търново
Евала Карлсоне, за добронамереното и отговорно изказване по въпроса.
Точно същите мисли ми минаха и през моята глава и точно същия път вървя , че и донякъде извървях вече.
Снощи направих поредната проба за озахаряване с втората ми партида от няколко килца малц. Разликата с първата ми партида беше именно в по-малкото мокрене (вместо две денонощия го киснах 1.5 после го мокрих с по-малко вода и повече пребъркване), забелязах че в този случай коренчетата остават дребни, тънки и малко по-къси обаче кълнът вътре си расте нормално, за съжаление обаче сега пък голям процент не покълна навреме и накрая имах 1/3 готови, 1/3 в средно положение, почти 1/3 в начално и малък процент едвам покълнали или изобщо непокълнали. Явно истината е нейде посредата. С третата партида ще трябва да я налучкам, а и времето вече не е толкова топло - в гаража ми е под 20 гр. вече, а нощем да пада най-много до 15. За сушенето - препоръчвам на всички сушоара - за няма и час спирам кълненето на 4-5 кила, а при липса на време - и за половин час е достатъчно, после натънко разстлани - няма да продължат поне не и толкова бързо - докато се поосвободи човек.
Грешката ми в озахаряването е именно в неточните температури ! Тука спор няма.
Снощи пробвах една шепа от новия малц с една две лъжици брашно (не ми се мелеше сух ечемик) + съответната вода и всичко в едно джезве на котлона (стъклокерамичен с терморегулатор), обаче си доставих преди това термометър с изнесена сонда, заврях я вътре, и поддържах температура 62-65 гр. като през 5 мин. го понаглеждах и разбърквах често. накрая го оставих да вдигне 75 и спрях котлона, още половин час е падала плавно температурата. Направих Йодна проба - никакво лилавеене - чисто жълто-кафяво (за тест си държах първата която беше станала почти в черния отенък на лилавото), освен това още след първите 30 мин. се усещаше сладост, към края беше вече по-осезателна. Не съм я мерил понеже количеството бистра течност беше малко и нямаше в какво да го сложа че да има място и за захаромера. Ентусиазма ми се завърна ! Сега мисла да направя по-голяма проба с една малка тенджера, ще пробвам и старата партида малц, току виж и тя проработила :)
И накрая ще дойде ред и на казанната проба - емайлиран казан 100 литра с пробит капак и запоена медна муфа фи 54 (това ще ми е и казана за варене, както и за майшуване) - на първо време с колкото имам малц от двете партиди + да кажем още толкова или по-малко ечемик (15 кг. зърно и 45 литра вода, тъкмо до средата на казана) - през муфата за колоната мисля да вкарам някак си дрелка с бъркалка и да я застопоря на ниски обороти, да бърка постоянно - а подгряването ми е на газ, дано успея да регулирам 65-те градуса.
ето и снимка на покълналия ечемик - разчупени две зрънца снимах :
Прикачени файлове:
malt.jpg

искаше ми се да видя някоя подобна за да си изясня точно кога се спира растежа, но не намерих ясни - та питам ви - така ли го спирате и вие - на неразчупено зърно не се вижда кълна, а само прозира под ципата, при разчупване се вижда да е голям колкото самото зърно или една идея по-малко.
Поне каквото съм разбрал от изгледаните и изчетени материали - така трябва да е, но все пак да питам :)
Айде наздраве засега, пък после ще наглася и още снимки от баш истинското майшуване.


Моля, регистрирайте се, за да виждате прикачените файлове и снимки.

_________________
Отлежават.......пият се:
Изображение........Изображение..Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Окт 2011, 21:21 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2011, 20:55
Мнения: 423
Местожителство: ПловдивЪ
Ми пишат го кълна да е на 3/4 от големината на зърното.Аз го спирам до тук:

Прикачени файлове:
malt.jpg



Днес пуснах едно казанче и сега чакам жокера "помощ от публиката" на лични да нагодим сметките и по някое време по-късно ще пиша какви съм ги сътворил.


Моля, регистрирайте се, за да виждате прикачените файлове и снимки.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Окт 2011, 23:44 
Offline
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2011, 20:55
Мнения: 423
Местожителство: ПловдивЪ
Пиша в отделен пост за да натрупам много и да кажат хората че съм голяма работа у форумЪ, дърто куче медалист де се вика :lol:

Темата е за "Бърбън, зърно, малц" пък ние тука си пляскаме гьотере за глупости, де е бърбана не е ясно освен в началото ама карай.Пердашим за ечемик и пшеница вместо за царевица, нерде Ямбол нерде Самбул :skeptisch:

Нека направя една равносметка от началото до тук понеже с това завършва одисеята ми.
Покълвах и озахарявах различни проби ечемик и пшеница, накрая голямо количество.Всичко това в ярмомелката на едро сито и айдеее на пангала.Ползвах на 80% бираджийската технология
30кг малц смлян го сипах в предварително загрята вода 90л. до 55гр.Корегирах температурата след спада й и подържах 55гр. 30мин. като бърках почти постоянно.
Следваше загряване до 65гр. където започва да действа бета амилазата и задържане за 30мин. Естествено се бърка подобаващо.
Качване на 72-73гр. 30мин. за същинското действие на алфа амилазата.След 15мин. йодната проба беше перфектна като до тогава бях на тръни дали нещо няма да се обърка.За бъркането мисля че е излишно да споменавам.По съвет на Flanker задържах още 15мин. след регламентираните 30мин. при тази температура.
От тук нататък вече взех малко от бираджиите.Прецедих и изстисках пращината, след това залях с още 30л. чиста вода малца или това което е останало от него с цел да отмия останалата захарност и смесих с останалата течност.
Получава се ефективно малко под 100л. течност по причина че нямам центрофуга а цедя на ръка.Докато се мотам и това че налях и 30л. студена вода, температурата падна на около 35гр. и прибавих мая на Йоткер по грам на литър, с други думи 14 пакетчета.Маята разтворих в 2-3л. пращина, след като взе леко да шупва добавих още към литър, след 5-6 минути пак още литър-литър и нещо, използвах едно канче горе-долу около литър.В един момент започнах да добавям по два-три литра защото толкова се разбесня че чак не можех да й насмогна и така за около час вече в две големи баки преливах от едната в другата и доливах от бидона като общото количество на кофите стана около 30л. Разтворих в съд събиращ около един литър пращина, активатор Fermactive Activateur който взех от http://www.shop.bulgariandrinks.com и който активатор съдържа амониев сулфат, диамониев фосфат и витамин В1 - тиамин.Принципно може и без него но пък в края на краищата ако дрождите имат нужда от тези хранителни вещества защо да не им ги осигуря?! Обадих се и след двадесет минутки минах да взема активатора предварително дозиран както обясних за 100л. пращина.Прибавих разтворения активатор в пращината и разбърках хубаво.След това добавих по няколко пъти в разтворената мая от пращината с активатора с няколко паузи за по една цигара.Пресипах кофите в бидона и затворих капака.С цялата работа целях да не стресирам дрождите на маята като ги шупурна директно в пращината, а да им осигуря плавен преход, дали съм успял не знам и дали е имало смисъл пак не знам но пък не ме е уморило.
След 20 минути започна да бълбука водния клапан, леко но започна което е положителен знак.Нямам идея какво се е случило през нощта, но на сутринта водния клапан се беше побъркал, буквално се тресеше бидона и така цял ден до вечерта.На следващия ден вече не беше толкова бурна ферментацията и си пърпореше съвсем нормално, нормално ама все едно джибри в най-бурната си ферментация.От там нататък вече понамала и накрая изкарваше по едно балонче на два-три часа.Два пъти през няколко дена отворих винта на водния клапан и издърпах течност за проверка, течността вътре се избистряше и имаше красив златист цвят.На шестия ден вече нямаше "газировка" или поне не се забелязваше, нямаше сладост и имаше ярко изразен спиртен вкус.На седмия ден дестилирах.
Започнах да изгребвам течност с канче и то внимателно, само бистра течност и така напълних 75л, казана ми работи при макс 80л. На дъното на бидона се беше утаила маята и частиците които не съм успял да прецедя но пък и не съм филтрирал все пак.Беше точно като тиня само че жълта и дори и при накланяне на бидона едва се свличаше.Предпочетох да не я сипвам за дестилация.
Така започна дестилацията на тези 75л. но понеже нямах много време да следя процеса отделих първака и след това всичко до последно го събирах на веднъж понеже се оказа че заради малоумните изпълнения на мазане на казани с мед и прибавяне на всякакви билки и всевъзможни лайна, по лулата и серпентината са останали налепи които предадоха аромат и всичко щеше да върви за преварка.Само да спомена че като човек който не обича силния алкохол, като си сипах малко за опитване докато течеше на 55-56гр. и щях да лапна чучура от кеф, толкова мек алкохол предвид високия градус не бях опитвал до сега, невероятен дестилат.Продължих дестилацията докато почти се загуби алкохола.Отделих на страни съда с дестилата и за простотията отворих казана и сипах както е топъл останалата на дъното на бидона тиня, затворих, доподгрях и чаках да видя какво л@йно ще излезе.Ми е такова никакво, качи малко градуса за малко и пак падна, очаквах да се появи аромат на мая предвид че точно на такова си миришеше но и тук ударих греда.Общо взето от тази гнусотия нищо не може да се изкара така че не сгреших че не я сложих в началото.Интересното беше при зареждането на казана като гребях от бидона че както си гребях от течността която си имаше специфичния аромат на спирт, в момента в който стигнах до калта то аромата рязко се обърна на мая без никакъв плавен преход, отсече като с нож.
Значи ефективно съм дестилирал 75л. пращина от която излезе 0,5л първак на около и малко над 70гр. който естествено отделих и останалото смесено е 20л. на 35гр. като съм дал корекция на спиртомера.Два пъти смятах и викам чакай да не се изложа ще питам и Петьо да потвърди сметките ми че ще стана за мях после но и той изчисли същото с разликата че аз не смятам първака.Получава се че съм изкарал 7,3л чист спирт което при 75л. материал ми показва че пращината след ферментацията съм я докарал до малко под 10 а именно 9,8% алк.което смятам за добре предвид това че не съм използвал пиварна мая и пивоварен материал а фуражен.
От тук вече започват експериментите с цел повишаване на добива а именно вариация с гъстотата понеже ми се струва че може да понесе още малко вода при залагането за ферментация, до това следствие ме води силния спиртен аромат който придобива пращината и въпреки че не се усеща сладост може да осигуря на дрождаците още малко спокойствие преди да ги избие спирта и ако е останало нещо за доизяждане да го схрускат.Следващото нещо което ще пробвам е да ферментирам без да прецеждам по бираджийската а директно всичко както е озахарено да го сипя в бидона и след това да цедя.
Та така, много трудоемък и сравнително сложен процес на малцуване и озахаряване но пък няма такъв кеф, честно.
Благодарности на Петьо за психическата подкрепа в моменти на несигурност, на "Flanker" за някои напътствия, на "Аз" за споделените знания в темата, на Стил за това че и от него може да се откраднат доста работи, другите да не се обиждат че не ги споменавам.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 516 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 ... 35  Следваща

Часова зона: Европа/София


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 8 гости


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Спонсор: ХигроОптима