Ракията.com

Привет на всички !!!

Доста неща прочетох из форума но никъде не видях да пише за загряването на казана /може и да съм пропуснал/. Предполагам че и в това има някаква техника. Моля да ми кажете как се загрява казана и как се поддържа огъня??? Силен огън или постепенно загряване??? Има ли значение материала /в моя случай е грозде/???
Казанджията има интерес да ме изгони по-бързо и току виж ми засили огъня, а аз не искам да ме прецака точно за ракията....

Благодаря предварително!!!

да,техниката е като загряваш да не го загориш докато потече.и накрая при патоките също да не загори.
иначе при по-силен огън ще тече по-бързо ракията

Значи постепенно загряване, и поддържане на температурата. И на края намаляване на температурата.... преди патоките
Правилно ли съм разбрал???

Няма ли някой друг да каже нещо по въпроса???
Ако имах нужните познания нямаше да питам....

Аз досега течност съм варил само. Казана ми е от перални около 50-55 л.го пълня най-много. Протича точно за час, като до този час яко огън. Като загрее лулата да не се държи намалям огъня и до край поддържам по-слаб огън. Не знам правилно ли е.

И аз не знам правилно ли е....

Благодаря ти!!!

Принципно в началото се почва с як огън до вратата на огнището за да може горещия въздух да обтича по-добре казана и да не излиза неохладен в атмосферата. Така се поддържа як огън поне 40-ина мин. като проверяваш отвреме навреме с опипване под и над шапката казана за да определиш кога ще се обърне шапката. Над шапката е студено, под нея горещо. Когато почне да загрява и над шапката намаляш огъня доколкото е възможно. Обръщането на шапката е критичен момент да не изкипи джибрата и да не изкараш люспи и чепки през серпентината. След като потече първото количество вода и алкохол от серпентината регулираш огъня като докарваш силата на греене така че да тече съвсем тънка струйка като косъм докато падне до 45%. Ако серпентината е с голямо фи може и по-дебела струйка. След като отцепиш за патоки може леко да се засили огъня за да ги изкараш по-бързо и да си идеш. Засилването на огъня ще разреди патока и ще му паднат градусите но аз така или иначе го ползвам за консервация на буретата от вино, затова нямам против да е малко повече като количество.
Загарянето зависи от това колко гъст е материала, което е субективно усещане -трябва лесно да се бърка и без много усилие, също така е добре да бъде без чепки.
Аз досега никога не съм загарял гроздова джибра но винаги отделям чепките.
Тия насоки са валидни за казан тип аламбик с относително висок капак над течността и вместимост до около 200 литра, на които серпентината да е фи20-фи30. Срещал съм много различни казани при които спокойно може и с повече огън. Сега например ще ходя на казан с водна възглавница, с дефлегматорна колона и широка серпентина - там спокойно може с малко по-силен огън да се борави, но това пак е много субективно - огнищата са добре иззидани, с клапи на комините и по принцип не ти трябват много дърва за да изкараш един казан...

Много благодаря stefannankov за доброто обяснение!!!
А имали някъде тема в която мога да разбера какви казани има и каква е разликата м/у тях???
Много пъти срещам из форума, а и както и ти самият си споменал казан "аламбик" и още някакви имаше но на мен тези имена нищо не ми говорят, някой били с колона други пък без колона .... а ми се иска да се науча

_________________
Бий за да те уважават. M&b المفاهيم

Много зависи от казана. Масовите домашни казани които са с почти плосък капак, който идва много близо до ръба на течността (10-20 см) трябва да се възвират постепенно и внимателно.
Повечето селски казани обаче са на бивши кооперации, обикновено са поръчвани не къде да е и са с по-дебела ламарина, често са и с капак тип камбана, който ако е достатъчно висок и голям играе ролята на въздушен дефлегматор и от него може много хубава ракия да се изкара.
Аз няма да забравя сливовата дето я варих преди 3-4 години на такъв казан в селото на мой колега - вместимост 250 литра, но от течността до лулата имаше около метър, може и повече, камбаната беше висока над 70 см и широка, с дебела ламарина няколко милиметра.
Подкарах си както знам - бащата на колегата ми вика - "за 5 часа сте изкарали казана, потича малко над 60 и така до 40". Добре де ама аз си намалих огъня като потече - първотока беше 88 гр., а дедото се опули и вика "Не може да бъде, сега сигурно рязко ще падне" - е де, първата кофа я отцепих на 82 гр, втората на около 70, третата малко над 60, четвъртата до 50 и после още няколко литра до около 45 , защото след това рязко се срина и потече мътно. Така де ама така един казан го изкарах за около 7-8 часа, добре че бях запазил казаните за цяло денонощие. Иначе стареца за себе си, си е прав - слагал каквото падне от дърветата, захар слага колкото му стигне пенсията, в материала му няма много изходен алкохол и затова го изкарва бързо. Мислеше че от нашите 1 тон сливи ще изкараме 100-ина литра ракия, но разредена на 47 гр. ние изкарахме 210л. И оттогава все ми вика - "не мога да изкарам толкоз хубава като оная ваш`та сливовата".
И до ден днешен имам едно наум за такива казани, защото на казана 400 л., който вече споменах с дефлегматорна колона с водно охлаждане процеса протича по подобен начин. Потича на около 92-95 гр., изкарваш 50-60 литра със среден градус 60-65 гр. но всичко приключва за около 5 часа - просто серпентините са с много намотки, дефлегматорната част явно връща доста от парите и те така.
Не претендирам всичко правилно да правя, но горе -долу като чета опитните какви ги вършат, мисля че тия насоки ще ти свършат работа.
И като изливаш не прави грешката онова дето остава на дъното на бидоните да го слагаш - семки, чепки ипр. - само ще ти загорят казана, а от тях нищо не излиза в ракията.